Яман, както винаги в моменти на вътрешно безпокойство, търси опора при своя учител – мъдрия и уравновесен Вели. Този път го измъчва тежестта на обещанието, дадено на Сехер: че никоя друга жена никога няма да заеме място в сърцето му. Клетва, която приема изключително сериозно. Но нещо се променя. С всеки изминал ден чувствата му към Нана стават все по-силни, макар че сам пред себе си се страхува да го признае.
В имението пристига Недим. Случайно в ръцете му попада писмо – онова, което Сехер е написала до Яман малко преди смъртта си. Писмо, което той никога не е прочел. Недим треперещо разгъва листа и чете думи, които го разтърсват:
„Знам, че ми даде дума. Ще се опиташ да я спазиш, но не го прави. Този, който обича, желае щастието на любимия човек, а не неговата болка. Искам да бъдеш щастлив. Не оставай в тъмнината, иначе и аз няма да намеря мир. Не се опитвай да спреш времето. Влюби се и върви напред – Северната звезда свети благодарение на онези, които обичат.“
Недим стиска писмото в ръка. Лицето му се втвърдява.
„Яман не трябва да узнава това“ – решава. – „Никога няма да прочете тези думи.“ Той изважда запалка. „Ако разбере истината, нищо няма да го спре. Ще признае всичко на Нана. Затова трябва да унищожа писмото – завинаги.“
Пламъкът почти докосва хартията, но внезапен порив на вятъра го гаси. В същия момент на двора се появява Яман.
– Къде са документите, които трябва спешно да подпиша? – пита той.
Недим ги подава мълчаливо.
– Какво става? Изглеждаш напрегнат.
– Само стрес. Работата понякога тежи – отвръща с насилена усмивка.
Но в очите му гори паника.
В участъка избухва жесток конфликт между Ферит и Корай. Комисарят, пламнал от гняв, хваща съперника си за яката:
– Имаме да си говорим, безсрамнико! – изсъсква, след което му нанася удар. – Първо ще те науча да не ровиш в чужд телефон!
– Заради твоята глупост Айсе можеше да умре! – крещи той, нанасяйки още един удар. – Втори път правиш същата грешка! Също като когато Додо изчезна! Как можеш да излагаш бившата си жена и собствената си дъщеря на опасност, само за да се почувстваш герой?!
Корай диша тежко. В очите му пламва ярост:
– Да, исках да бъда нейният герой! – избухва. – А ти? Влетя като някакъв проклет Супермен и ми отне всичко! Аз бях до Айсе, аз трябваше да я спася! Да, изтрих съобщението, за да не го видиш! Исках аз да бъда този, който ще я защити!
В този момент Айсе се появява. Двамата замълчават. Корай шепне:
– Исках само да те спася…
Но Айсе не казва нищо. Очите ѝ издават разочарование и презрение. Тя се обръща и си тръгва. Това наранява Корай повече от ударите на Ферит.
Недим губи писмото. Мисли, че вятърът го е отнесъл. Не знае, че секретарката го намира и го поставя на бюрото на Яман, под купчина документи за подпис.
Нана очаква специален гост – близък приятел, когото не е виждала четири години. Това предстоящо срещане поражда в Яман чувство, което трудно може да назове: ревност.
Ферит и Волкан преживяват свой малък кошмар… заради въшки. Ситуацията става още по-неловка, когато Айсе звъни.
– Айсе?! – казва изненадан Ферит.
– Да, не греша номера – отвръща тя. – Искам да ви поканя – теб и Волкан – на вечеря.
– Разбира се… ще дойдем.
След като затваря, Ферит се обръща към приятеля си:
– Айсе ни покани на вечеря.
Волкан въздъхва:
– Комисарю… имаме въшки…
Ферит го разтърсва:
– Слушай! Това е чудо! Айсе ме покани! Ще се изкъпем, ще облечем най-хубавите дрехи и ще отидем!
– Или ще се върнем с нов вид бълхи – мърмори Волкан.
Какво ли ще се случи на тази необичайна вечеря?
