Разтърсен Яман си тръгва безмълвно, убеден, че Нана току-що е приела предложението за брак на Лука. Той дори не подозира колко много греши.
В гората Нана стои неподвижно, а сълзите се стичат по бузите ѝ. Лука я гледа неспокойно.
– Какво ти е? Защо плачеш? – пита тихо. – Това би трябвало да е щастлив момент.
Нана поклаща глава, опитвайки се да си поеме въздух.
– Няма вече сълзи – прошепва принудено усмихната. – Има само истината.
Тя се приближава до Лука и нежно взема ръката му.
– И аз те обичам – казва спокойно, – но като брат. Ти си моят приятел, моята опора… винаги съм те чувствала като част от семейството. Никога… иначе.
Лука онемява. В очите му се появява сянка на разочарование, но след миг вдига поглед и отвръща с меко усмихнато лице:
– Разбирам. Поне опитах. Но обещай ми едно – да не загубим това, което имаме. Защото дори да не сме двойка, не мога да си представя живота си без теб.
Пред полицейския участък Корaй разговаря с ново запозната жена. Свързва ги общ враг – Ферит.
– Ти и аз ще тръгнем на едно и също пътуване – казва убедено Корай. – И двамата сме бесни на Ферит, всеки по свои причини. Но ти още не каза… какво ти направи? Защо го мразиш толкова?
– Ще запазя това за себе си – отвръща студено тя. – По-добре е да не знаеш всичко. Просто… какво можем да направим?
Корай се усмихва ехидно.
– Ако искаш да го унищожиш, отнеми му това, което обича най-много.
– Тоест?
– Айше. Тази жена всъщност трябваше да бъде с мен. Ферит не заслужава любовта ѝ.
– Добре, но аз какво мога да направя? – пита Пелин, повдигайки вежда.
– Ще ти кажа. Ще накараме Айше да загуби доверието си в него завинаги. Толкова дълбоко, че да няма път назад. А той… ще гледа как всичко се разпада. Ще страда. До последния си дъх.
Пелин мълчи за миг, после кимва.
– Ако е истина, че тя е толкова важна за него… ще направя всичко, за да го пречупя.
Лука оставя Нана пред портата на имението. Нощта е хладна, а между тях виси недоизказано напрежение.
– Погледни ме – казва тихо Лука. – Ти винаги ще бъдеш моя приятелка. Нищо не се е променило. Просто исках да опитам. Никога не съм обичал никого така… но не искам да те загубя.
Нана навежда поглед, дланите ѝ са напрегнато свити.
– Да приемем, че този разговор не се е случил – продължава Лука. – Не мога да бъда човекът, който прави лицето ти толкова тъжно. Усмихни се поне малко.
След миг добавя:
– Ще отседна в хотел тази нощ. Сутринта ще се върна за вещите си. Всичко ще бъде наред, Нано. Трябва да бъде.
Тя кимва леко и мълчаливо влиза в имението.
Яман, убеден, че Нана е приела предложението на Лука и скоро ще го напусне, реагира импулсивно. Без да попита, без да изслуша – отново се затваря зад студенина.
– Бързо сте приключили – хвърля ледено, когато я среща в коридора. – Поздравления. Можеш да започнеш да си събираш багажа.
Нана се спира, изненадана. Иска да каже нещо, но той вече си тръгва. Лицето му е безизразно – но сърцето му крещи.
А тя остава сама, а очите ѝ издават истината, която той още не познава.
На следващата сутрин Яман получава обаждане от частния детектив, когото е наел да провери миналото на Лука.
– Имаме нова информация – съобщава гласът. – Открихме подробности по делото, за което е получил шестмесечна присъда. Официално става дума за отвличане, но истината е друга. Лука е укрил в дома си жена, която е бягала от насилствен съпруг. Помогнал ѝ е, защото нямала къде да отиде. Освободен е след десет дни.
Яман стиска зъби, усещайки нарастваща ярост.
– Трябваше да ми кажеш това вчера! – изръмжава и затваря. В очите му се появява не само гняв, но и сянка на срам.
Понеже Дженгер се чувства зле, Нана носи документи в офиса. Неочаквано асансьорът спира между етажите, светлината премигва.
– Какво става? – пита изплашена Нана.
– Изглежда като повреда – отвръща Яман, опитвайки се да се обади, но няма обхват.
Нана започва да диша учестено, ръцете ѝ треперят.
– Трябва да изляза! Веднага… Имам клаустрофобия. Не мога да бъда тук. Боже, не мога!
Тя панически търси изход, после поглежда нагоре.
– Имам идея! Ще се кача на раменете ти и ще изляза през горния люк. После и ти ще излезеш.
Яман я гледа недоверчиво.
– Това работи само във филмите.
– Да опитаме! Не искам да умра тук! Ще падна… ще умра… Боже! Ще умрем!
Тя започва да се тресе. Гласът ѝ трепери.
– Какво се казва в такива моменти? Сестра Адалет ме учеше… Да! – говори хаотично. – Дай ми прошката си. И аз ти прощавам всичко.
Яман се приближава и хваща раменете ѝ.
– Прекрати тези глупости – казва твърдо, но спокойно. – Няма да умреш. Ще излезем. Обещавам.
Но Нана вече губи сили.
– Трябва да излезем… трябва… – повтаря и коленете ѝ омекват.
– Нано! – извиква Яман, хващайки я преди да падне.
Тя е на ръба на припадък, лицето ѝ бледо, тялото трепери. Той коленичи до нея и взема ръката ѝ.
– Дишай – шепне. – Аз съм тук. Нищо няма да ти се случи.
И в сърцето му се заражда нов страх – не само за живота ѝ, но и за това, че тя започва да значи прекалено много.
Пелин, съучастничката на Корай, звъни на Ферит, преструвайки се на паникьосана.
– Ферит… животът ми е в опасност! – крещи. – Искаха да ме принудят да пренасям контрабанда… Сега ме търсят, знам твърде много! Чух как говореха за теб… Моля те, помогни ми! Успях да избягам, но са навсякъде!
– Спокойно – казва твърдо Ферит. – Идвам веднага.
Щом затваря, Пелин сваля маската на страх. Очите ѝ стават ледени. Корай стои до нея, доволен.
– Браво – казва. – Каза го убедително. Сега втора фаза.
Той ѝ подава спринцовка.
– Когато се приближи, забий я в шията му. Без излишни движения. Не греши.
Пелин гледа спринцовката няколко секунди, после я прибира и кимва.
– Няма да сбъркам.
Корай влиза в участъка и предлага на Айше и Дога да минат през парка. Тя се съгласява, без да подозира, че върви право в капан.
