Айсе застина, вперила поглед в екрана на телефона. Известието от банката звучеше като присъда: задължение по кредитната карта – 150 хиляди лири. Сърцето ѝ заби лудо, а дъхът ѝ на моменти спираше.
– Какво се е случило? – попита Корая, влизайки в кухнята с торба пресни хлебчета.
Айсе се обърна към него, бледа като стена, стискайки телефона като доказателство за престъпление.
– Имам… дълг. Сто и петдесет хиляди! – изрече тя треперещо, трескаво претърсвайки портмонето си. – Няма я! Картата ми е изчезнала! Някой я е откраднал!
– Боже… – простена Несе, тъкмо влязла в кухнята. – Как ще го изплатим? Не можеш ли да се обадиш в банката?
– Няма да ми повярват… Как ще докажа? – отчаяно прошепна Айсе.
– Успокойте се – каза изненадващо спокойно Корая. – Първо ще намерим решение, после ще се тревожим.
По-късно Айсе и Корая стоят пред кафене. Тя изглежда изтощена, с отпуснати рамене.
– Положението е лошо – каза тихо. – Картата е блокирана, но за тях това е дълг, а за мен… провал.
Корая мълчи, после казва сериозно:
– Имам спестявания. Ще го изплатя. Семейство сме, Айсе – макар и неофициално.
– Благодаря ти… но няма да приема нито една лира – отговаря тя.
В този момент Ферит се появява разярен и нанася силен удар на Корая.
– Подъл тип! – извика той. – Всичко беше капан!
Айсе веднага застава между тях.
– Престани! – крещи тя. – Не искам да те познавам повече!
В участъка Волкан казва на Ферит:
– Проверих всички записи. Няма го там.
Ферит затваря очи, горчиво:
– За първи път чувствам, че съм загубил.
В градината леля Акджа дава на Юсуф стара прашка.
– На света има хора без сърце. Един ден трябва да се защитиш.
Когато Нана вижда това, тя веднага се намесва:
– Той е дете. Наш дълг е да го защитаваме, не обратното.
Ферит върви по улицата, когато вижда жената от парка. Тя бяга, изпуска плик. Вътре – снимка с две непознати жени.
– Сега имам следа… – прошепва той с нова решимост.
