
Гостуването на Симона Ръждавичка в „ На кафе “ се трансформира в едно от най-емоционалните и откровени изявленията след присъединяване ѝ в „ Игри на волята “. Без поза, без превземки – единствено същински думи, мемоари и уроци, изстрадани на арената. Младата участничка проговори за напрежението, позволените неточности, хората в племето и за това по какъв начин претърпя приключението, което промени живота ѝ. Елиминацията, която още я раздрусва Симона призна, че даже през днешния ден не може да гледа решаващата си борба без неспокойствие:Гостуването на Симона Ръждавичка в „ На кафе “ се трансформира в едно от най-емоционалните и откровени изявленията след присъединяване ѝ в „ Игри на волята “. Без поза, без превземки – единствено същински думи, мемоари и уроци, изстрадани на арената. Младата участничка проговори за напрежението, позволените неточности, хората в племето и за това по какъв начин претърпя приключението, което промени живота ѝ. Елиминацията, която още я раздрусва Симона призна, че даже през днешния ден не може да гледа решаващата си борба без неспокойствие:„ Докато гледаш, отново започваш да трепериш… напомням си страстта от този ден. “Тя разкри и какво в действителност я е провалило в сериозния миг:„ Исках да предпазя ръцете си и сложих ръкавици, без да пресметна риска, че тъкмо те могат да ме откъснат от нещо, което желая с цялото си сърце. “В най-напрегнатите секунди нямало време за разбор:„ Когато изоставаш, нямаш време да мислиш за какво и по какъв начин се саботираш. “
„ Аз съм просто едно нормално момиче “AdvertisementsПътят ѝ към шоуто идва съвсем ненадейно и с доста подозрения в себе си:„ В моите очи аз съм нормално момиче на 23 години, следващият кинезитерапевт. “Моментът, в който схванала, че е утвърдена, в никакъв случай няма да не помни:„ Стоях пред Френската гимназия като гръмната, когато чух: ‘Здравейте, обаждаме се от Игри на волята’. “Изтощението, което си споделя думатаСимона споделя, че натовареният ѝ график и неналичието на задоволителна отмора са дали отражение и върху представянето ѝ:„ Работех по 12–13 часа на ден… Когато тялото е пренатоварено и не му дадеш отмора, то единствено си я взима. “Съветът ѝ към всички е явен и зрял:„ Тренирайте, само че рационално. Не натягайте нещата до край. “Шокът от мащаба на продукцията и самотата без околнитеAdvertisementsАрената я изненадала освен физически, само че и прочувствено:„ Казах си – тук няма да сме сами никога… “ – впечатлена от хората зад кадър и голямата организация.Но най-тежка за нея била раздялата с околните:„ Свикнала съм да звънна на мама, когато ми е трудно… а там нямаше по какъв начин. “

Критичност, връзки и истината за племетоСимона не крие, че е взискателна – и към себе си, и към другите:„ Не желаех да се отпускаме. Когато си единствено във вихъра на успехите, губиш визия къде се намираш. “Тя намерено разяснява и връзките си със съотборниците:– С Алекс построили мощно другарство– С Пекин – „ чаровна връзка “, учредена на взаимно почитание– С Дординко – отдалеченост и липса на доверие– За Гизем – счита, че с по-различна тактика е можела да стигне по-далечКоя е Симона отвън аренатаФамилията ѝ идва от село Ръждавица край Кюстендил – дребен подробност, който разкрива корените ѝ. За избора си на специалност тя е безапелационна:„ Не скърбя, че избрах кинезитерапията. Аз съм прочувствена и състрадателна – това е моето място. “ Дори в играта е показвала сърце, като пособия на съотборници, когато са имали потребност.История за мощ, осъзнаване и човещинаИнтервюто на Симона не беше просто роман за телевизионно присъединяване. То беше признание за младеж, който търси себе си, учи се от грешките си и не се опасява да признае слабостите си.И може би точно това я направи толкоз близка до феновете – същинската ѝ човещина.