
Нощ е. В гъстата, тъмна гора, сред шумолящите листа и пукащите клони, Корай най-накрая забелязва свитата до дърво фигура на Айсе. Момичето вдига глава. В очите ѝ се виждат облекчение… и изненада.
— Къде е Ферит? — пита тя, трудно поемайки дъх. — На него изпратих съобщението…
— Сега го остави. Важно е, че нищо ти няма — отвръща Корай, приближавайки се внимателно. — Ранена ли си?
— Не… само малко изкривих глезена. Нищо сериозно.
Докато Корай се опитва да ѝ помогне да стане, внезапно зад дърветата изскача Ертан. В ръката си държи тежък, дървен пън.
— Не се прави на герой — изсъсква той, с див блясък в очите. — Никой няма да ме спре, докато не си отмъстя… на нея и на баща ѝ!
Без предупреждение удря Корай с цялата си сила. После още веднъж. И още веднъж. Мъжът пада на земята, в безсъзнание. Айсе крещи, но Ертан вече стои над нея, целият разтреперан.
— Даже не опитвай, госпожо комисар — казва ледено. — Още ли не разбра? Не можеш да избягаш. Никога не си могла.
Приближава. Един удар е достатъчен, за да изгуби Айсе съзнание. За миг Ертан само гледа неподвижното ѝ тяло, след което прошепва с безумен глас:
— Сега ти и аз ще поемем на дълъг път…
Ибрахим предава на Ферит информация: успели са да засекат колата на Ертан. Полицията веднага тръгва към гората. Едва на разсъмване, след дълги часове търсене, Ферит намира в безсъзнание Корай.
— Какво правиш тук?! — вика той, навеждайки се над него. — Кой те докара до това състояние?
Корай едва отваря очи, стенейки от болка.
— Търсех Айсе… Намерих я… но тогава се появи Ертан. Нападна ме. Изгубих съзнание. Отвлече я. Крещеше, че ще си отмъсти… на нея и на баща ѝ. Ферит, трябва да я намерим… но не знам къде са отишли…
— Аз знам. Разбрах къде може да е — отвръща Ферит решително. — После ще говорим как, по дяволите, си стигнал дотук, нещастнико. Сега трябва да спася Айсе. Остани тук. Веднага ще доведа помощ.
Междувременно съдбата продължава да си играе с Яман и Нана. На път обратно към дома внезапно им свършва горивото. Скитайки из района в търсене на помощ, те попадат в къщата на жена, която от пръв поглед буди тревога. Погледът ѝ е студен, а усмивката — твърде широка, за да е искрена.
Айсе бавно идва в съзнание. Главата ѝ пада настрани, а зад прозореца преминават познати, но мрачни пейзажи. Седи на седалката до шофьора. Зад волана — Ертан. Лицето му е каменно, погледът — празен.
— Накъде ме водиш? — пита тя трудно, борейки се със страха.
— В Ескишехир — отговаря ледено. — Първо ще накарам баща ти да гледа как умираш… а после ще убия и него.
— Ертане, това е лудост! — извиква Айсе, ужасена. — Баща ми няма нищо общо с това. Ще унищожиш живота си! Моля те, недей…
Изведнъж — писък от спирачки. Ертан рязко спира. По средата на пътя, като привидение изникнало от тъмнината — стои Ферит.
Ертан слиза. Ръката му веднага посяга към оръжието. Ферит също вади пистолет. Двамата мъже гледат един в друг напрегнато, насочили оръжията си. Ертан отваря вратата и грубо издърпва Айсе, притискайки дулото към слепоочието ѝ.
— Искаше да я заведеш в Ескишехир и да си отмъстиш пред очите на баща ѝ, нали? — казва Ферит спокойно, но твърдо.
— Умен си — изсъсква Ертан. — Но когато в плана се намеси паразит като теб, трябва да го премахнеш.
— Паразит? — Ферит присвива очи. — Чуй ме добре. Ако мръднеш с това оръжие, ще умреш на място. Дори няма да разбереш истината.
— Истината?! — крещи Ертан. — Каква истина, по дяволите?!
— Слушай внимателно. Сега ще разбереш кой всъщност е баща ти.
Ферит вади телефон.
От високоговорителя се чува гласът му:
— Синът ти ще стане убиец заради теб. Заради теб ще убие невинна жена.
Следва гласът на възрастен мъж, студен и безразличен:
— Прехвърлих парите по сметката си. Не бях единственият, който го правеше. Исках да бъда негов партньор, но той отказа. И ме записа. Ако синът ми трябва да стане убиец заради мен… нека бъде така. Нека си отмъсти!
Ферит спира записа. Погледът му е вперен в Ертан.
— Нататък става още по-зле, но това е достатъчно.
Ертан застива. Лицето му издава шок — сякаш нещо в него се е счупило. Ръката с оръжието започва да трепери. След миг… я отпуска. Пуска Айсе.
Освободена, тя мигновено се хвърля в прегръдките на Ферит. Притиска се до него, трепереща. Комисарят, доволен, прошепва:
— Май си заслужих тази прегръдка, нали?
Недим изпада в ярост, когато разбира, че Яман е отишъл с Нана на къмпинг. В очите му проблясва гняв.
Това няма да е спокоен вечер.